Парк „Могиланска могила“ — Враца
Как един парк може да върне присъствието на изчезнала могила?
- Местоположение
- Враца, България
- Статус
- Конкурсен проект
- Година
- 2021
- Екип
- Андрей Ходкевич, Мариела Харбалиева, Цвета Нисторова
Проектът за парк „Могиланска могила“ развива връзката между културното наследство на Враца и съвременната градска среда. Разположена само на 240 метра от зала „Тракийски съкровища“ в Регионалния исторически музей, могилата е мястото на откриване на едно от най-значимите съкровища в неговата колекция. Тази близост е отправна точка за концепция, която излиза извън границите на музейната зала и свързва артефактите с техния първоначален контекст.
След археологическите разкопки могилният насип е премахнат, а погребалните камери са съхранени чрез консервирани останки с височина до 50 сантиметра. Те очертават положението, ориентацията и размерите на гробните съоръжения. Около тях е оформен градски парк, чиято геометрия продължава принципите на площада пред музея и ги съчетава с очертанията на разкритите гробници. Мястото участва в ежедневието на града, но историческото му значение и връзката с изложените в музея находки остават недостатъчно разпознаваеми.
Предложението запазва съществуващото озеленяване и парковото пространство, като въвежда съвременен прочит на изгубения обем на могилата. Основният елемент е пространствена инсталация от цилиндрични габионни колони, изградени от метална мрежа с вътрешна носеща конструкция. В тях са представени пластовете на историческия насип, описани в археологическата документация.
Всички колони имат еднаква височина, а нивото на пълнежа във всяка от тях следва архивно документираната топография. Така отделните вертикални елементи изграждат общ силует, който прави някогашната могила отново четима в пространството. Междините между колоните запазват визуалните връзки през парка, а материалните пластове разкриват структурата на насипа. Археологическата информация се превръща в архитектурно преживяване, което посетителят може да обходи и разгледа от различни гледни точки.
Концепцията работи едновременно с две измерения на мястото: неговото настояще като обществено пространство и паметта за историческия ландшафт. Силуетът на могилата присъства чрез ритъм, материал и обем, като съществуващият парк продължава да бъде среда за движение, срещи и отдих.
Към инсталацията е предвиден павилион, свързан с дигиталната експозиция в зала „Тракийски съкровища“. Архивни фотографии представят етапите на разкопките, а виртуалната реалност позволява пресъздаването на исторически сцени на самото място, към което се отнасят. Достъпът е замислен като автоматизиран и обвързан с входния билет за музея, така че посещението на двата обекта да бъде част от общ маршрут.
В откритата част на парка е предложен и бронзов макет на Могиланската могила. Погребалните камери са представени като плътни обеми, а могилният насип — чрез прозрачна мрежеста структура. Това позволява едновременно възприемане на външната форма и вътрешната организация на комплекса и допълва пространствената инсталация с разбираемо изображение на цялото.
Парк „Могиланска могила“ е замислен като продължение на музея в града. Проектът свързва мястото на откриване, съхранените находки и тяхната история в общо преживяване, чрез което археологическото наследство става видима част от ежедневната градска среда.
