Как древните съкровища могат да разкажат историята си чрез съвременно пространство?
Проектът за обновяване на зала „Тракийски съкровища“ обединява архитектура, експозиционен дизайн и дигитални технологии в общ разказ за културното наследство на Врачанския регион. Концепцията стъпва върху две отправни точки: архитектурния характер на съществуващата сграда и историите на съхраняваните в нея артефакти.
Открита през 1980 г. по проект на арх. Цанко Хаджистойчевски, сградата на музея е част от комплекса на Двореца на културата. Нейната модернистична архитектура съжителства с историческото присъствие на Куртпашовата кула. Видимият бетон, варовиковият камък и кованото желязо изграждат характерен материален език, а общите пространства позволяват плавно преминаване между отворени функционални зони. Новата намеса продължава тази логика чрез свободно свързани експозиционни пространства и контраст между естествени повърхности и прецизно изработени детайли.
Водещият елемент на концепцията е кръгът. Вписан в съществуващата шестоъгълна зала с площ 66 кв.м, той свързва геометрията на помещението с историческото съдържание на експозицията. Като универсален символ без начало и край кръгът изразява цикличността на времето и приемствеността между епохите. Музеят е разгледан като място, в което посетителят може да проследи историческата спирала и да се спре на онзи момент, който събужда любопитството му. Тази идея определя и движението в залата — свободно, без задължителна начална точка или единствена посока.
Кръглата периферна обшивка обединява пространството, а втори, вътрешен кръг обособява съкровищните находки. В центъра са разположени съкровищата от Могиланската могила, Мизия и Галиче. По периферията са представени колекциите от римски, средновековни и етнографски накити и бронзови лампи.
Организацията разграничава находките, открити заедно, от предметите, събрани от различни места, като поставя особен акцент върху съкровището от Могиланската могила. Отношението между център и периферия носи и символна препратка към йерархията на обществата, чието наследство е изложено.
Специално проектираните централни витрини са закрепени към тавана и позволяват разглеждане на експонатите от всички страни. Три преградни стени създават фон за съкровищата и обособяват залата визуално и акустично. Периферните витрини са интегрирани в извитата обшивка заедно с графичния разказ и непрекъснатата осветена информационна лента.
Материалите и светлината допълват пространствената концепция. Тъмните повърхности подчертават блясъка и детайла на артефактите, а варовикът свързва новия интериор с материалността на музейната сграда. В каменната настилка е вписана абстрактна карта на Врачанска област. Позиционирането на съкровищата спрямо местата на откриването им превръща пода в средство за ориентация и свързва експозицията с географията на региона. Скритото периферно осветление очертава кръга, докато светлината във витрините концентрира вниманието върху предметите.
Дигиталната експозиция разширява разказа чрез три интерактивни екрана в обособена зона. Тактилни реплики, изработени чрез триизмерен печат, и надписи на Брайл дават възможност съдържанието да бъде опознато и чрез допир. Наред с достъпността проектът предвижда подобрени условия за съхранение, контрол на температурата и влажността и системи за сигурност.
Залата е замислена като среда, в която архитектурата помага да се разчетат връзките между предмети, хора и места. Чрез нея съкровищата разкриват своето значение в живота на общностите, към които са принадлежали, и създават основа за по-лична връзка с историята на региона.
