Какво се случва, когато архитектурата се променя заедно с хората, които я обитават? Може ли едно пространство да съществува едновременно на две места?
Ephemera е нашето предложение за павилион на Архитектурното биенале във Венеция — изследване на архитектурата като променяща се среда, която реагира на човешкото присъствие. Проектът се основава на четири принципа: адаптивност, нематериалност, взаимосвързаност и реакция в реално време. Адаптивността позволява средата да се променя според обитаването ѝ. Нематериалността въвежда образа, информацията и дистанционното присъствие като средства за изграждане на пространство. Взаимосвързаността обединява две места в общо преживяване, а реакцията в реално време прави връзката между човешкото действие и архитектурния отговор непосредствена.
В основата стои и идеята за „ефемерализация“ — възможността чрез технологично развитие да постигаме повече с по-малко материални ресурси. В Ephemera водата, отраженията и дигиталната връзка създават различни пространствени състояния в рамките на една система. Архитектурата се развива като процес, чиито участници непрекъснато променят условията за следващите. Пространство, което се създава чрез обитаването си.
Архитектурата отразява духа на своето време. Днес дигиталните технологии променят начина, по който общуваме, работим и споделяме преживявания. Физическото и виртуалното все по-често се преплитат в ежедневието ни. Ephemera поставя въпроса как тази промяна може да намери пространствен израз: може ли архитектурата да се актуализира подобно на софтуер, да реагира на различни потребности и да свързва хора отвъд географските граници?
В основата на павилиона е водно огледало с променливо ниво, разпределено в шест басейна. Водата се оттегля и се връща според броя и движението на посетителите. Променят се отраженията, усещането за дълбочина и начинът, по който пространството се възприема и използва. Всяко присъствие допринася за следващото състояние на инсталацията. Така посетителят става участник в нейното създаване, а индивидуалните действия придобиват видим ефект върху общата среда.
Тази промяна се осъществява чрез взаимодействието между хардуер и софтуер. Шест камери отчитат броя на хората в съответните зони и подават информация към управляващ компютър. Дванадесет помпи — по две за всеки басейн — въвеждат или отвеждат вода, а лазерни сензори следят достигането на необходимото ниво. Физическата инфраструктура и програмната логика образуват обща система, която превръща данните за човешкото присъствие в пространствена промяна.
Проектът предвижда използването на дъждовна вода, събирана през трите месеца преди откриването. Четири обърнати чадъра в двора я отвеждат към четири резервоара с вместимост по един кубичен метър. Резервоарите служат и като високи маси, около които посетителите могат да се срещат и разговарят. Събраната вода преминава през буферен съд и филтрация, преди да бъде разпределена към инсталацията. По този начин природният процес, техническата система и социалното пространство се свързват в един общ цикъл.
Ephemera разширява преживяването и отвъд физическите граници на павилиона. Двупосочна видеовръзка свързва Sala Tiziano във Венеция с галерия в София. Образите на посетителите от едното място се прожектират върху тавана на другото, създавайки усещането, че двете пространства са съединени през повърхностите над тях. Отраженията във водата добавят още един пласт към това присъствие — светлина, движение и хора от друго място се вписват в непосредствената среда. Две отдалечени пространства споделят едно небе.
